Направо към съдържанието

Босна (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Босна.

Босна
България
43.9629° с. ш. 26.9694° и. д.
Босна
Област Силистра
43.9629° с. ш. 26.9694° и. д.
Босна
Общи данни
Население368 души[1] (15 март 2024 г.)
27,1 души/km²
Землище13,616 km²
Надм. височина59 m
Пощ. код7533
Тел. код08662
МПС кодСС
ЕКАТТЕ05757
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Ситово
Сезгин Алиибрям
(ДПС; 2015)
Кметство
   кмет
Босна
Денис Рюстем
(ДПС)

Босна е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.

Село Босна се намира на 8 км от общинския център Ситово и на 35 км от областния център Силистра.

Основатели на селото се смятат Бошнаковият род, изселили се преди два века от Босна и Херцеговина. И от там произлиза името му.

През 1947 година комунистическият режим създава при селото концентрационен лагер за жени, който е закрит няколко години по-късно,[2] а лагеристките прехвърлени в Белене.

Джамията е построена през 1862 година.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Голямата Чешма е построена през 1854-1856 година с послание, написано на османски език с арабски букви, издълбани на камъка над голямата чучура, гласящо: „Построена е да дарява щастие на бащи и синове, да излива доброто на слънцето и небето върху жителите на Босна, да бъде благославян техният род, тъй както е славно името на Пророка Мохамед“ – Юмер уста.

Тук на 22 май 1989 година е проведен мирен митинг срещу т.нар. Възродителен процес. По този повод е издигнат паметник-чешма на площада пред кметството, където е проведено събитието. Надписът на мемориалната плоча, поставена на предната страна на паметника гласи: "Тук на 22 май 1989 г. се проведе митинг срещу „Възродителния процес“ да няма повече подобен повод! Вечно братство между етносите в България!"

„Село Босна – легенда и истина“ – книга за историята на селото, написана от Хабил Курт.

От тук към Юга започва най-голямата гора (158 000 дка) в Североизточна България „Зли дол“ и съответно и Лудогорието, а към Севера Край Дунавска Добруджа.

След 9 септември 1944 година край селото е изграден един от първите комунистически лагери за принудителен труд за жени. По лагерите са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти, бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти, заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове.

  1. www.grao.bg
  2. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 388.